Когато бебето заплаче, реакцията на майката трябва да е моментална.
zdrave.bg
През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е единствената възможност на детето да “каже” на майката, че не е добре. За формирането на благоприятното впечатление у детето за света, нито една негова молба не трябва да бъде оставена без внимание. Реакцията на майката трябва да бъде моментална - колкото по-бързо тя се притече на помощ, толкова по-малко страда нервната система на детето и толкова по-благоприятно е впечатлението, което то изгражда за новата среда.
Днес отношението към детския плач е променено - на детето е признато правото да изисква към себе си внимание.

Полезно ли е децата да плачат?
Много родители мислят, че няма дете, което да не плаче. Мнението, че детето не трябва да плаче, тъй като това влияе върху неговия характер и пречи на нормалното му развитие, е правилно по принцип. Постоянно плаче или болното дете, или детето на невнимателни родители. Мнението, че плачът развива белите дробове е просто оправдание за недостатъчните грижи. Здравото бебе не плаче без причина. Затова причините за плача трябва да се разберат и отстранят.

Основните причини за плача на новороденото са:
1. необходимост от физически контакт с майката;
2. желание да удовлетвори своя глад или рефлекс за смучене чрез майчината гърда;
3. желание да го полюлеят;
4. желание да заспи, чувство на умора или общ дискомфорт;
5. необходимост от уриниране или изпразване на червата;
6. усещане за глад;
7. неразположение на детето (повишено вътрешночерепно налягане, разстройства на нервната система, повишена възбуда, хипертонус, патология на развитието, начало на инфекциозно или простудно заболяване, кожни заболявания);
8. повишена чувствителност на кожата;
9. тревога или уплаха, страх за своята цялостност, неудотворение от контакта с майката;
10. последствия от стреса при раждането, спомени за вътрешноутробния период;
11. реакция на геомагнитните или атмосферни явления, на фазата на Луната и т.н.

Родителите трябва да знаят, че плачът на новороденотовинаги е свързан с някакви сериозни причини, които трябва да се изяснят и отстранят. Много майки и бащи смятат, че като откликват на всеки плач на детето, ще го разглезят. Тези опасения са лишени от основания, защото детето до една година не може да бъде разглезено. На тази възраст у него може само да се създаде увереност в сигурността на обкръжаващата го среда или да се разруши тази увереност.

Какъв бива детският плач?
По плача на новороденото майката може да определи причината за него. Плачът на гладното дете се различава от плача, породен от болка или дискомфорт. Ако майката е внимателна към своето дете, тя постепенно ще се научи да различава за какво плаче то и ще може да прави разлика между плача от глад, призива, дискомфорта или болката, желанието да заспи.
Ето характерните особености на всеки от тези видове плач:
- Призивният - детето плаче 5-6 секунди, после прави пауза 20-30 секунди, очаквайки резултат, после отново плаче около 10 секунди и отново затихва. Този цикъл се повтаря няколко пъти, а продължителността на плача постепенно се увеличава.
- Гладният - започва с призивен плач. Ако майката е дошла и е взела на ръце детето, но не е предлажила гърдата си, тогава плачът преминава в сърдит вик, съчетан с търсещи движения на главата. По време на търсенето детето замлъква. Ако майката отново не подава гърдата, плачът става истеричен, задавящ.
- Плач при болка - това е плач с оттенък на страдание. Той е без прекъсване, като периодично преминава в отчаяни викове, които съответстват на усилването на болезнените усещания.
- Плач при екскреция - прилича на писък, който може да премине във вик преди момента на уриниране, ако майката не разбира детето и не му оказва помощ.
- Плач при желание на детето да заспи - постоянно хленчене, съпроводено от прозяване и често затваряне на очите. Освен това, в плача новороденото може да отразява различните си емоционални преживявания - обида, тревога, душевно страдание, безнадеждност.

Правила за поведението на на родителите при плач на детето:
1. Първото и основно правило: ако детето е заплакало, трябва да се вземе на ръце и да му се подаде гърдата. А ако е заплакало в ръцете ни, трябва да се полюлее.
2. Ако детето не се успокоява, трябва да се изясни причината за това. Необходимо е да се смянят пелените или памперса, да се полюлее детето или да се сложи да спи.
3. Ако това не дава бърз резултат, трябва да се проверят дрехите, състоянието на количката или детското легло, да се провери дали не се е прегънало ушенцето, има ли подсичане или изриване.
4. Майката трябва да бъде спокойна, когато се опитва да успокои бебето. Често децата плачат, като по този начин реагират на раздразнението и нервността на самата майка. Затова жената трябва да се успокои и да отстрани източника на раздразнение.
5. Ако и тези мерки не дават резултат, причините за плача са или груби грешки в гледането, или се дължат на неразположение у детето и трябва да се потърси помощ от лекар. Докато родителите чакат идването му, детето трябва да се държи на ръце, да се приближава до гърдите, да му се сменя памперса и да се наблюдава състоянието на кожата му...